Процесът на либерализация на всяка цена, създава срещу себе си опозиция и двете тенденции се самоунищожават, а балансирането между национален интерес, интереса на европейските държави, САЩ, Русия винаги е бил трудна територия за нашите политически управници
Той е председател на Асоциацията на куклениците в България. Член на Националния съвет на БАРОК (Българска асоциация на работодателите от сферата на културата). Той е един от най-успешните мениджъри в театралната институция през последното десетилетие. Той донесе в Пловдив ИКАР-и, красящи офиса му в Кукления театър. Специално пред Паулина Гегова, Виктор Бойчев – директор на Куклен театър Пловдив разкрива част от живота си, творчеството и културното и политическо положение в България.
-Г-н Бойчев, всички знаят, че животът на актьора е труден. Не знаят, обаче, какъв е животът на директора, който се грижи за артистите си.
Да администрираш културен процес, в който са включени артистични личности, означава само едно – да предоставиш възможност това да се случи по най-добрия начин. Задължително трябва да отсееш всички досадни подробности за хората, които творят, защото за тях те представляват сизифов камък, който изяжда от енергията. Когато не са им спестени всички административни мерки и конкретности, резултатът остава под въпрос. Няма рецепта за взаимоотношенията с творците, защото всеки е различен и подходът към всеки трябва да бъде индивидуален. В театъра има една подробност и тя е, че всички са устремени в преследването на обща цел и тя обединява различните хора в постигането й. Част от работата на артистичния администратор е да успее да улови този дух на общото желание и да го насочи в посоката, нужна да се постигне тази цел.
-Кукловодството като че ли винаги е оставало в сянката на драматичния театър. Това някога натъжавало ли ви е? Карало ли ви е да губите мотивация?
Имам максима, която едва ли съм измислил първи, но силно вярвам в нея – театърът може да бъде или добър или лош. Дали е куклен, драматичен, оперен, съвременен или исторически, няма значение. Добрият театър си е добър театър!
-Народният театър! Какъв беше поводът да отидете там?
Натрупаните причини са един голям товар и предизвикателството да смениш товара се състои в това да изненадаш себе си и да провериш своите възможности. Народният театър е най-големият в България, с 260 човека щат и над 130 хонорувани творци, който съотнесен към нашия, е над 10 пъти по-голям. Но принципа да създаваш театър е един и същ навсякъде, различни са рамковите възможности и персоналните участия. Смятам, че за 2014-та година, в която бях в театъра, там се случиха няколко много интересни заглавия, направени от различни творци, от различни поколения и държави. Ще запомня това предизвикателство с една упорита работа по над 10 часа на ден и с това, че в един такъв голям организъм винаги има какво още да се направи и това касае всички области – от художествената до административно техническата. Като цяло, това, което се случва с българския театър касае в много по-голяма степен Народния театър. При него като с увеличително стъкло проблемите стават по-големи и ако за Куклен театър Пловдив един ремонт може да мине с временни некардинални мерки, в Народния театър това няма как да се случи. Всички театри в България, освен обновения в Пловдив, са в изключително сложно положение откъм сгради, техника, комуникация, а в Народния театър проблемът е по-голям и сложен. Той е национален паметник на културата, там разхода само за парно през зимата за един месец е над 30 000лева… В творческо отношение има изключителен екип от творци, които въпреки трудните условия създават своите великолепни постановки.
-Хората не знаят, но освен всичко, вие изкарахте и един курс в пловдивския университет по актьорско майсторство, като асистент на професор Анастасия Савинова-Семова. Какво преживяване бяха за вас тези няколко години?
Работата със студенти винаги мотивира човек да бъде пределно откровен със себе си пред тях, за да успее да ги научи на това, което може и да предотврати някакви лични неуспехи, които е необходимо да успеят да надскочат. Смятам, че тези млади хора получиха увереност в себе си да търсят и да намират неуловимия дух на театъра в най-различни видове ситуации и драматургични произведения. Работата с тях беше предизвикателство, от гледна точка на това, че за първи път трябваше да споделям личен опит в по-голяма група и да проверяваме заедно дали това върши работа и за тях. За повечето се получи, но дали повече или по-малко, всички имат в себе си някакъв критерий за театралност и сценична искреност. Благодарен съм, че получих поканата от проф. Савинова и че когато срещам тези млади хора се усмихваме и се поздравяваме с желание. Това ми дава основание да смятам, че или са много възпитани, или съм успял в начинанието.
-Бихте ли повторили?
Смятам, че ако отново ми се случи да работя със студенти, ще знам повече отколкото първия път и с удоволствие бих повторил.
-Къде се вписва семейството в бранша? До колкото помня дъщеря ви също искаше да става актриса, жена ви Гина работи за културното развитие на Пловдив. Майка ви е писател.
Светът е разнолик и в него всеки има своето място. Вероятно специфичните трептения на вълните на нашите организми са такива, че се задействат в сферата на изкуството и там успяват да резонират хармонично. Разбира се, за да успееш в каквото и да е в днешно време, трябва да си свръх ангажиран с него и това е истината и за нашето семейство.
-Понякога не се ли чувстват пренебрегнати? Един мъж отговаря за близките си, но вие отговаряте не само за тях, а и за цяла институция.
В нашето семейство всички са ангажирани с това, което върша и познават в детайли всеки един момент от работата ми. По тази причина сме заедно в успехите и неуспехите. Нямаме повод за ревност, тъй като успехите на театъра са успехи и в семейството. Както и успехите на Културна столица на Европа ще бъдат успехи на семейството.
-Някога изморявали ли сте се от професията? Имало ли е моменти, в които сте искали просто да се откажете?
Постоянно, но винаги трябва да можеш да прекрачиш желанието си да се откажеш, защото това е единственият начин да успееш. Трудностите пред хората, които се занимават с изкуство са много и единствено решителната енергия за осъществяване на плановете може да даде резултат. Обществото ни е без посока! Убеден съм, че посоката "парите над всичко" не е посока. Според мен, основното е да си изясним въпроса какво трябва да правят българите в съвременния свят, къде искат да стигнат и как да го постигнат. Трябва да се премине през образование, наука, култура, а парите са средство, чрез което да помогнеш пътят да бъде по-лек. В този смисъл, мисля, че отделеното от държавния бюджет за културни политики и култура не е достатъчно и то най-вече в посока за развитие на перспективи и визии в какво трябва да се превърне обществото, което искаме да достигнем. Постигнатото от началото на Прехода до сега не е най-удачното. Има още много път за извървяване.
-Ваша е идеята за съвместна работа с Драмата и Операта. Как вървят нещата там?
Предизвикателствата на съвремието ни изискват все повече сътрудничество за създаване на успешни и големи проекти в сферата на творчеството. Затова смятам, че в бъдеще, особено в перспективата на Пловдив 2019-та, контактите между културните институти на територията на Пловдив и осмислянето, и създаването на общи цели и задачи е необходимост, която ще позволи да работим заедно в общи проекти. Реалността не трябва да е пренебрегването на другия и самооцеляването. Общата платформа за визията в това, в каква посока трябва да се движи общественият интерес, зависи от съвместната ни работа. Изрично заявявам, че не бива да се прави разлика между общински, държавни и частни културни институции. Това би трябвало да бъде едно от основните неща, които да се поощряват в работата ни и в проектите, които предполагам, че ще осъществим заедно.
-Пътували сте много по света. Българското изкуство доближава ли се поне до 1/3 от световното или в общ аспект ние си оставаме едни "самодейци"?
Всяка държава достига до собствени критерии за това какво представлява. В по-богати държави може да се види малко по-натруфен и напудрен резултат. В други като нас – обратното, но всяка култура остава със собствено лице и собствен отпечатък на територията, в която е създадена. Ако успее да прекрачи и да направи мост в най-обикновените човешки чувства това означава, че е надскочила местното си културно качество. Българските творци са талантливи, много от тях са прекрачили границите на езика. В някои видове изкуства езикът е универсален, но театърът е обвързан със слово. Когато успеем да предадем чувствата и енергията си извън конкретността на словото, успяваме да прехвърлим границите на регионализацията и националността. Процесът за уеднаквяване на културните кодове и лесното разчитане на езика на другия, не е от полза за изкуствата, до толкова до колкото това е характерно за определен регион, държава, нация. Колкото и либералният свят да иска да срине тези граници, все пак много от тях ще остават и за в бъдеще, по простата причина, че индивидуалното, което представляваме като творци, се заражда на определена територия, която има своите корени и традиции. Единици са тези, които космополитно излизат от контекста на културното съдържание на националните държави.
-До къде ще ни отведе каузата Пловдив 2019 и имаме ли потенциала да я осъществим въобще?
Пловдив има голям шанс в случката да бъде културна столица на Европа и този шанс трябва да се използва, за да прекрачим едно, две или повече стъпала в различни културни предизвикателства между себе си и европейските държави. Смятам, че в желанието си да определим къде сме, малко принизяваме собствената си стойност и тръгваме с характерния български минимализъм. Възможността да се случат нещата идва през интереса, познанието на това какво може да ни даде Пловдив като европейска столица и желанието да осъществим поредица промени в себе си и във взаимоотношенията ни с другите, за да станем по-добри. Ако погледнем нещата от позата "Абе, тука просто ще се вземат едни пари" нищо няма да се случи. Парите трябва да протекат по верните пътища, за да има резултати. Когато се уточнят и финализират всички проекти в Пловдив 2019, тогава ще имаме и по-голяма яснота до къде ще стигнем. За сега всичко е намерения и бъдещи желания. Но при всички положения има необходимост от основно преразглеждане на културната инфраструктура и план за нейната реорганизация и използване в перспектива. Смятам, че изграждането на мултифункционална сграда, която да е адекватна за бъдещо използване е абсолютно наложителна, тъй като градът ни се разраства. Пловдивската опера има правото да настоява за сграда, в която да бъде стопанин, защото стопанисването на Културния дом от Общината не може да припокрие необходимостите, които има. Една рецепта – когато искаш да постигнеш културен продукт, не искаш да постигнеш печалба. В него трябва да се инвестира. Когато искаш да постигнеш печалба, си има културна индустрия. А сценичните изкуства, колкото и да се иска на управляващите, не могат да бъдат индустрия, ако трябва да останат изкуства.
Цялото интервю може да прочетете в КАПАНА.БГ
